Малко странно ще звучи заглавието на тази статия за някои може би. Очи в очи е взаимовръзка, чрез която ежедневно хората осъществяват контактите си с околните. Тя е естествена за несловесната комуникация и е допълнение към словесната. За хората с нарушено зрение такава невербална комуникация е трудно осъществима. Обикновено виждащият иска да каже с очите си нещо, но установява, че при комуникацията с незрящи това е невъзможно. Оттук идва и

Програмите по основна рехабилитация обхващат всички групи зрително затруднени лица. От тези с тотална слепота до тези с остатъчно зрение, от тези с нормално интелектуално развитие, до тези с интелектуална изостаналост, от детска възраст, до лица от третата възраст, от зрително затрудненото лице до зрително затрудненото лице с множество увреждания. В своята идентичност тези групи са хетерогенни по състав. Със загубата на зрение настъпват някои психологични процеси, които трябва да