На 15 октомври отбелязваме Международния ден на белия бастун. Всичко започва през 1921 г., когато Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. Тъй като трафикът в районът на местоживеенето му бил извънредно натоварен, той боядисал в бяло бастуна, който използвал като помощно средство при придвижването си, като така го направил по-забележим за околните. През 1931 г. кметът на Париж реализирал идеята бастуните, използвани от слепи хора, да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белият цвят да бъде символ на зрително увреждане и през същата година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница д-р Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко отдалечени една от друга сгради, което много затруднявало придвижването на незрящите.
През 1970 година президентът на Международната федерация на слепите обявява 15 октомври за международен ден на белия бастун. 10 години по-късно – февруари 1980, Президиумът на Световния съвет за благополучие на слепите (по-голямата и по-стара световна организация на слепите) по предложение на председателя на комитета по рехабилитация взима също решение да препоръча на своите членове да отбелязват 15 октомври като Международен ден на белия бастун. Оттогава честваме 15 октомври като ден на безопасността на лицата с тежки зрителни увреждания.
Белият бастун е признат и като знак за тежко зрително увреждане, и като символ за самостоятелността на хората без зрение. Той не само сигнализира на останалите хора за липсата на зрение у неговите носители, но засега е и най-надеждното помощно средство за ориентиране и придвижване на незрящите в пространството. Посредством него, прилагайки определени похвати, невиждащите получават по тактилно двигателен път информация за обстановката по своите маршрути и преодоляват една от най-тежките последици на слепотата – силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството.
В. Кертикова-Тъпчева