Първата мисъл, която ще ви споходи, когато видите някой да използва бял бастун, навярно е, че притежателят му е незрящ. Отличителен знак, символ, средство за самостоятелно и безопасно придвижване, белият другар, третото око и много други епитети употребяват шеговито незрящите хора в негова чест – И има защо. Белият бастун е незаменим помощник за всички слепи и слабовиждащи хора, които си служат с него,придвижвайки се самостоятелно от точка до точка, посещават различни учреждения, носят го със себе си дори и да получават помощ от придружител, спокойно пресичат кръстовища и го използват в транспортните средства, като по този начин дават индикация на останалите, че лицето е с нарушено или напълно загубено зрение.
На световния пазар има най-различни разработки на бели бастуни, по-леки, по-масивни, говорещи, с вибрации, с цветове, различни от белият. Правени са редица експерименти от нашенски и чуждестранни компании, някои от тях продължават и в момента, а други- фалират, тъй като не могат да изработят висококачествен продукт и съответно няма интерес и търсене към него от страна на незрящите потребители. Представяли ли сте си, че в белия бастун могат да бъдат вградени различни сензори, които да го направят още по-добър помощник, ако се озовем пред някакво препятствие? Ако след дъжд има множество локви и се чудим как да ги избегнем… а ако има часовник, и свети в тъмното?
Да, звучи гръмко, нереалистично, скъпо и невъзможно в България да се работи по този иновативен продукт, при положение, че към момента у нас не съществува нито една българска фирма, която да изработва това помощно техническо средство. Затова незрящите хора закупуват бели бастуни от чуждестранни компании, като най-предпочитани са канадски, китайски и чешки производства, които във времето са доказали, че са най-издръжливи на експлоатацията им в условията на враждебна градска среда.
Никога не е късно в България да се създаде ново, интересно, удобно и полезно за незрящите потребители изобретение, стига да има желаещи да се заемат с това. Запознайте се с трима млади ентусиасти от 11 Б клас, възпитаници на ТУЕС, София, които в началото на учебната година в час по компютърни архитектури, получават задание от преподавателя си да изработят устройство, в което да се поставят платки и вградят сензори. Идеята на Светльо, Косьо и Габриел не закъснява. Бързо решават, че устройството, което възнамеряват да създадат, трябва да е от полза за някого, да се направи качествено и забележете, без комерсиална цел! Окончателно решават, че ще насочат усилията си за разработване на бял бастун със сензори за улавяне на препятствия и звуково сигнализиране ако са на разстояние до 4-5 м., ще поставят сензор с вибрация за избягване на локви, осветителен сензор, който се задейства автоматично вечерно време, за да може околните да виждат по-ясно в тъмното белия бастун и допълнително добавят часовник. Момчетата започват да търсят информация по въпроса, експериментират с всяка своя хрумка, използват свободното си време, за да реализират мечтата си и дори решават, че това ще е тяхната дипломна работа и се надяват, че до завършване на средното си образование, продуктът им ще бъде финализиран.
В края на тази учебна година младежите вече имат направен прототип на бял бастун с всички по-горе описани вградени сензори, но желаят да го усъвършенстват, за да не се виждат платките и кабелите, които са използвали, за да постигнат търсения от тях ефект. Решават да се свържат с нашия екип за съдействие, представят го пред преподавателите по ориентиране и мобилност и всички незрящи служители на центъра, за да получат съвети и идеи, които ще им бъдат от полза по време на довършителната работа. Интересен факт е, че едни от най-полезните приложения са резултат от проекти на студенти и работа по дисертации, а на по-късен етап биват патентовани. Такъв е случаят с Lazarillo, програма за навигация, пригодена за незрящи, съвместима за телефони с Операционни системи „Андроид“ и „Айос“, наченките на която са поставени в дисертационна разработка на Рубен Еспиноза от Чили през 2014 г., а две години по-късно открива компания с още двама съдружници, която продължава да работи по приложението и до днес.
Без грам преувеличение, останахме очаровани от трите момчета, от ентусиазма им, емпатията, плода на техния труд, от бързото адаптиране към средата и начина им на общуване с незрящи хора, от тяхната любознателност и не на последно място от това, че се допитаха до мнението на реални ползватели и ще се съобразят с техните нужди. Това е инициатива, която заслужава адмирации, подкрепа и нашето обещание, че ще им помагаме, окуражаваме, ще се срещаме да тестваме белия бастун и ще им стискаме палци да доведат начинанието си до успешен финал.
ЦСРИ Светлина София