Един от най-актуалните проблеми в офталмологията това е синдрома „сухото око”. Около 16 млн. души от населението на Земята са засегнати от този синдром. Честотата на синдрома на сухото око е повече от 6% при хората над 40 години и около 15% при тези над 65 години. Разпространението му варира в различните региони.

При възрастни за симптоми на сухо око съобщават: 14.5% в САЩ, 33.7% в Тайпе (Тайван), 25% в Германия. С революцията на технологичните процеси синдромът се задълбочава и увеличава. Сухотата в окото засяга над 20% от населението на България. Синдромът на сухото око е състояние, свързано с намалена продукция или ускорено изпарение на сълзите, или нарушена пропорция в съставките на слъзния филм. Нарича се още сух кератит и е свързан с недостатъчно овлажняване на повърхността на очната ябълка със слъзна течност. Сълзите помагат на очите да се овлажняват и защитават очната повърхност.

Сухо око е състояние, предизвикано от промени на количеството или качеството на сълзите, което води до сухота и дразнене в очите. Нормално сълзите „къпят“ окото, като отмиват попадналите в него прах и други малки чужди частици, поддържайки го влажно през цялото време. Сълзите съдържат ензими, които неутрализират микроорганизмите, нормално обитаващи окото. С други думи сълзите са необходими за „здравето“ на окото. При сухото око не се произвеждат достатъчно сълзи или те са некачествени и по-бързо от нормалното се изпаряват.

І. ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Тестът на Ширмер (Schirmer), поради ниската си цена и лесното приложение, е най-често използваният обективен диагностичен метод при синдром на сухо око. При него се измерва единствено слъзната продукция и се игнорират аспектите, свързани с изпарението на сълзата. За диагностицирането на „сухото око“ се използва оцветяването на повърхностните тъкани на окото с различни багрила. Изследва се времето на разкъсване на слъзния филм, като сълзите се оцветяват с флуоресцеин. Тестът се прави от очен лекар на биомикроскоп със специален син филтър.

ІІ. СИМПТОМИ

Оплакванията за сухо око варират от болка, дразнещо чувство или парене на очите, сухота, сърбеж, парене, чувство за чуждо тяло, глождене, до замъгляване на зрението, дразнене от светлина, умора на очите, общ дискомфорт. Често се наблюдава и сълзенe. Оплакванията се усилват в края на деня, обострят се обикновено при резки климатични промени, престой в помещения с климатични инсталации, при продължително взиране и се подобряват след затваряне на очите. Продължителното дразнене застрашава зрението. Може да се появи възпаление, което да увреди роговицата на очите.

ІІІ. ПРИЧИНИ

Сухото око може да е в резултат както на системни заболявания, така и на чисто очна патология. Водещи причини са:

• прах, дим
• работа с компютър (особено застрашени са работещите през целия ден)
• централно отопление
• козметика
• напреднала възраст
• менопауза
• контрацептиви
• системни автоимунни заболявания
• прием на широк спектър от медикаменти
• хиповитаминоза
• очни травми
• изгаряния
• употреба на контактни лещи
• възпаления на конюнктивата и роговицата
• нервно нарушение
• суха околна среда
• възраст
• хормонални промени.
• Хомеопатичните лекарства могат да окажат неблагоприятно въздействие върху сухо състояние на очите.
• Загуба на чувствителност в роговицата от дългосрочно носене на контактни лещи може да доведе до сухота в очите.
• Сухота в очите може да бъде свързан с нарушения на имунната система, като синдром на Сьогрен, лупус и ревматоиден артрит. Сьогрен води до възпаление и сухота на устата, очите и други лигавици.
• Сухота в очите може да бъде симптом на хронично възпаление на конюнктивата.

Независимо от причината, всички пациенти със сухо око имат промяна в количеството и качеството на сълзите. Това води до намалена обмяна на сълзите, повишен осмоларитет, дразнене на очната повърхност, продукция на възпалителни цитокини. Крайният резултат е възпаление. Веднъж започнало, възпалението води до увреждане на очни структури, което поддържа и усилва порочния кръг на дразнене и по-нататъшно възпаление. Зимата активира синдрома на „сухото око” Синдрома на сухото око се обостря през зимата, заради студа, сухият въздух отвън, както и вътре в горещите стаи.

ІV. СЪВЕТИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА

Освен редовните посещения при очен лекар, може да се направят редица неща, за да се предотврати, облекчи или отстранят симптомите на „сухо око”.

Първо, грижа за себе си и собственото си здраве:

• редовни разходки или упражнения на чист въздух
• прием най-малко 2 литра течности дневно
• включване много витамини в дневния хранителен режим
• осигуряване достатъчно часове сън.

Второ, предотвратяване изсушаването на очите си:

• не насочване вентилаторите директно към лицето (в колата, в самолета и т.н.)
• използване предпазни очила при каране на ски, велосипед или при плуване
• да не се пуши и избягване задимени пространства
• избягване на климатици
• използване овлажнители на въздуха
• поддържане на контактните лещи влажни.

Трето, при работа на компютър:

• работа на дневна светлина, но не на пряка слънчева
• или използване на ярка, но не ослепителна изкуствена светлина
• избягване отражения на екрана на монитора
• работа на разстояние 50-70 cm от екрана
• често мигане и редовно правене на кратки почивки.

V. ЛЕЧЕНИЕ

Методите за лечение на сухо око са различни в зависимост от тежестта на състоянието: приложение на изкуствени сълзи, гелове, овлажняващи камери. При най-тежките случаи се имплантират синтетични обтуратори на слъзните каналчета, с цел съхранение на малкото произведена собствена сълза. Според някои проучвания, топикалното прилагане на cyclosporine (прилага се по лекарско предписание), който увеличава натуралната продукция на сълзите и води до подобряване на синдрома на сухо око, независимо дали той е изразен в слаба, средна или тежка степен.

Локалното приложение на алфа-линоленова киселина (аlpha-linolenic acid), от групата на омега-3 мастните киселини, има положителен ефект за отзвучаването на симптомите от подлежащите възпалителни промени при синдрома на сухо око. Омега-3 мастните киселини се съдържат в рибата, затова е препоръчително да се яде риба и най-вече сьомга или да се приема рибено масло. Прилагат се и топли компреси – поставя се топла, влажа кърпа за 10 минути върху клепачите веднъж на ден. Правят се промивки на мигления ръб на клепачите при съчетание на синдрома на сухото око с блефарит. Прилага се и хидроксипропил целулоза (Lacrisert), която се поставя в долния вътрешен ъгъл на окото. Провеждат се експериментални изследвания за положителното въздействие на ципокините върху синдрома на сухото око.

При неповлияване с консервативно лечени се прилагат хирургически методи, при които се затварят слъзните канали оперативно, което възпрепятства сълзите да отиват в носа. В някои случаи, една проста операция, наречена punctal обгаряне, се препоръчва за да се закрият дренажните отвори. В експериментален стадий на развитие се намират антагонисти на хемокиновия рецептор-2 (CCR2). Лекуваните с тях очи на животински модели (мишки) показват обратно развитие на увреждането на корнеалния епител, манифестиращо се с намаляване на оцветяването на роговицата с флуоресцеин. Това най-вероятно се дължи на намалената експресия на проинфламаторни цитокини. Има и нова, липозомна терапия за лечение на сухото око.

Последните години на пазара се появи нов липозомен продукт за „сухо око“ под формата на очен спрей. Той съдържа липозоми от соев лецитин, както и витамини Е и А. Спреят избягва неудобствата, свързани с прилагането на традиционните капки за „сухо око“, тъй като се пръска върху затворени клепачи. Покрай клепачния ръб съдържащите се в спрея липозоми се смесват с естествените липиди на слъзния филм и го стабилизират. Предимствата на липозомния спрей за „сухо око“ са:
• Изключително лесен за употреба. Пръска се върху леко затворени клепачи, а не се капе в очите
• Оплаквания като дразнене, парене и усещане за чуждо тяло изчезват веднага след употребата му
• Стабилизира слъзния филм до 4 часа
• Препоръчва се при използване на контактни лещи. Не е нужно контактните лещи да се махат
• Подходящ през горещите месеци – при сух въздух, работа на климатични инсталации, в офиса, в автомобила
• Естествен продукт. Не съдържа консерванти
• Много добра поносимост. Не са известни странични явления
• Икономичен – една опаковка стига за около месец при 3-4 приложения дневно.
• Няма остатъчен срок след първото ползване.
• Може да се използва от няколко души едновременно, тъй като няма опасност от контаминация
• Може да се използва дори при нанесен грим.

Клинични проучвания доказват ефективността на липозомния спрей

Клинични проучвания показват много добри резултати от приложенията на липозомния спрей при лечението на „сухо око“. При 85% от използвалите липозомния спрей се наблюдава значително подобрение по отношение на времето на разкъсване на слъзния филм, възпаленията на клепачния ръб (намаление с 89,5%) и подобряване на остротата на зрението. 93% от участниците оценяват поносимостта на липозомния спрей като „добра или много добра“, а 94,5% оценяват използването на спрей като по-удобно и по-приятно в сравнение с използваните от тях преди това капки за „сухо око“. В сравнение с традиционните очни капки и гелове използването на спрей значително намалява риска от инфекции и механични увреждания на окото.

VІ. СИНДРОМЪТ „СУХО ОКО“ ПРЕЗ ЗИМАТА

При сух синдром на окото може да се спазват през зимата следните препоръки, за да не се обострят оплакванията:

• да се носят слънчеви очила, за да се намали излагането на слънце, вятър и прах
• да се използват климатици, пречистващи въздуха
• отоплителни уреди с овлажител или върху тях да се поставя съд с вода, която да се изпарява.

VІІ. СИНДРОМЪТ „СУХО ОКО“ ПРИ ЖЕНИТЕ

Жените страдат по-често от сухота в очите според проучване сред случайни граждани, извършено сред 5650 души в София. Наличието на състоянието „сухо око“ е по-често срещано при жените поради ежемесечните „бурни хормонални промени“, на които те са подложени.  С възрастта симптомите зачестяват и се задълбочават. При близо 14 процента от тестваните за „сухо око“ е отчетена висока вероятност за сухота в очите, а при 45.48 на сто стойностите са гранични. Това означава, че около 60 на сто от изследваните имат висок риск за наличие на „сухо око“. Само 27.23 процента от запитаните, които са с висок риск за наличие на „сухо око“ знаят, че имат такъв проблем. Трима от четири запитани съобщават, че ползват компютър, което е един от основните рискови фактори за появата на „сухо око“. Към 50-годишна възраст продукцията на сълзи у човека намалява, а към 75-годишна възраст почти всички хора страдат в някаква степен от сухота в очите.

Доц. д-р Красимир Коев д.м. Медицински Университет София