Гостуваха ни деца от Училището за деца със затруднения в слуха и говора в Ягодина, Сърбия. Театралната група на училището. Изнесоха представлението си в Галерия Тракарт вечерта на 4 април. Не отидохме с кой-знае какви големи очаквания, но това, което видяхме, ни разтърси.
Един обикновен ден. Децата се събуждат, мият се, обличат се, закусват и отиват да учат. Минават препятствия – отначало малки, след това – по-големи. Някои успяват, други се отказват. Получават дипломи, радват се. Очаква ги животът. Тръгват наляво – стена. Надясно – стена. Напред и назад – стени. Вземат си раничките и тръгват към Берлин, Париж, Токио… Стени.

Отчаяни са, но някой казва: „Да вземем този асансьор!“ Качват се и отиват в прекрасен свят – топъл, музикален, светъл, без войни и насилие, удивителен. Щастливи са, но някой пита: „Само че къде да намерим този асансьор?“
Не знаем, деца. И ние цял живот го търсим.
Всеки в залата, който разбра посланието, плака. Някои за себе си. Други – за цялото човечество, което никога не намира асансьора към по-добрия свят.