Програмите по основна рехабилитация обхващат всички групи зрително затруднени лица. От тези с тотална слепота до тези с остатъчно зрение, от тези с нормално интелектуално развитие, до тези с интелектуална изостаналост, от детска възраст, до лица от третата възраст, от зрително затрудненото лице до зрително затрудненото лице с множество увреждания. В своята идентичност тези групи са хетерогенни по състав. Със загубата на зрение настъпват някои психологични процеси, които трябва да се установят и да се вземат под внимание от учителя по основна рехабилитация. Увреждането не винаги се акцентира веднага и могат да възникнат погрешни реакции. В началото зрително затрудненият не може да се приспособи към заобикалящата го действителност. Когато зрително затрудненият започне да акцентира своето увреждане, се повишава готовността му за активно възприемане на околната среда, може да се започне обучение по дисциплините, включени в програмите по основна рехабилитация. През диагностичния период трябва да се изяснят качествата на характера, интересите и наклонностите, физическото и психическото състояние, както и съпътстващите състояния, ако има такива. Това е от голямо значение за избиране на подходящ метод за обучение и изготвяне на индивидуални рехабилитационни програми. При изготвяне на програмите трябва да се вземат предвид следните физически фактори:
- Състояние на зрителния анализатор
- Подвижност на горни и долни крайници
- Състояние на сърдечно-съдовата система
- Заболявания на дихателните пътища
- Последствия от хронични заболявания (например: намалено осезание, обремененост при диабет, намален слух и други).
Наред с тези фактори трябва да се вземат под внимание също така и възрастта, пола, семейно положение, професия и други. Много важен фактор е отношението на близките към увреждането и към личността на зрително затрудненият. При обучението на по-възрастни хора трябва да се имат предвид някои характерни особености в поведението им. Качествата на характера са трайно формирани в продължение на много години , те са стабилни и ненарушими.
- Намаляват паметовите възможности, от които особено се засяга запомнянето на новия материал.
- Налице са склеротични явления и други деструктивни изменения, които водят до трудно съхраняване на новата и важна информация.
- Уврежданията на слуха и осезанието възпрепятстват нормалното възприемане на информационния поток, неговото анализиране става по-бавно, но логическото му осмисляне е в съответствие с реалната действителност.
- Чувствително е намалена комуникативната способност, но тези хора понякога демонстрират хипервербализъм, което може да подведе преподавателя в диагностичния период.
- Често срещано явление е моторната дискоординация и подценяването или надценяването на физическите възможности.
Ако са налице един или повече от тези признаци, преподавателят трябва да се съобрази с тях и да използва най-подходящия метод за провеждане на обучение по мобилност. В този случай индивидуалните характеристики определят мярката на необходимото и полезното в рехабилитациония процес. Обучението на лица от третата възраст дава добри резултати. Макар и бавно, тази категория зрително затруднени лица усвоява трайно навици след множество целенасочени тренировки. При лица със съхранено остатъчно зрение ефективното му използване зависи в голяма степен от нагласата на рехабилитирания към собственото му увреждане. Към тази група зрително затруднени лица учителя трябва да подхожда много внимателно – от една страна той непрекъснато трябва да мотивира клиента за ефективно използване на остатъчното зрение, а от друга страна внимателно да следи да не се премине границата и обучаваният да клони към надценяване на остатъчното си зрение. При лицата с дегенерация ретина пигментоза, е уместно провеждане на част от занятията вечер. При зрително затруднени лица слухът играе изключително голяма роля за умелото им и безпрепятствено придвижване в пространството. Когато и този анализатор е увреден, клиентът попада в групата на слепоглухите. Според дефиницията на колегите от Сенс интернешънал, за слепоглух се счита лице, което е загубило зрение, а слухът не е в състояние да компенсира загубеното зрение или лице, което е загубило слух, а зрението не е в състояние да компенсира загубения слух. При тази категория лица трябва да се съобразим със следните изисквания:
- Диагностичния период при тази група трябва да е значително по продължителен.
- Първоначално трябва да се оцени слабото зрение и слуха и да се препоръчат оптични и слухови средства и едва тогава да се премине към друго оценяване.
- При по-възрастните хора адаптацията е по-трудна, по-младите слепоглухи са по-раздразнителни и реактивни.
- По-лесно е да се получава информация отколкото да им се предава такава.
Учителят трябва да може да общува с тази категория, като проявява доста търпение и такт по време на обучението. Като отделна група можем да разгледаме и зрително затруднени лица с интелектуална изостаналост. При нея учителят трябва да прецени дали клиентът е на умствено ниво, при което може да ползва познатия процес. При забавено умствено развитие, увреждане на централната нервна система, душевно заболяване или някакво друго увреждане, клиентът може да не е в състояние да развива добри пространствени представи и да не е способен безпрепятствено да се ориентира и придвижва в пространството. При тази група занятията трябва да са с ниска интензивност и да се преподават нови знания само след добро усвояване на предишните. Задължително е строго индивидуален подход към всеки отделен случай. Понякога отделните елементи могат да се разучават под формата на игра. Трябва да се стимулират дори с малките постижения. Реплика на учителя от рода „Това не го правиш добре“ или „Това е грешно“ биха обезсърчили по-голяма част от зрително затруднени лица от тази група. В интерес на постигане на добри резултати при обучение, при грешно изпълнена задача учителят може да каже “Правиш го вече добре, но ако го направиш така (показва правилния начин) ще се получи още по-добре”. Това би стимулирало клиентите и ще ги насърчава за по – нататъшно усвояване на материала. В обобщение на казаното дотук могат да се направят следните изводи и препоръки:
- Програмите за обучение трябва да осигуряват равен достъп до Рехабилитация и право на обучение на всички групи зрително затруднени лица без разлика от тяхното образование, етнос, физически и психически статус.
- Програмите трябва да се отворени и гъвкави.
- Програмите могат творчески да се адаптират в съответствие със специфичните особености на всяка една отделна група и всеки конкретен случай.
Като заключение трябва да споменем, че въпреки срещнатите трудности при обучение на тези групи зрително затруднени лица следва да се полагат по-големи усилия за тяхното своевременно откриване, мотивиране и включване в рехабилитациония процес с цел оптималната им интеграция в обществото. Стефан Данчев
