В България дисциплината „Ориентиране“ е застъпена за първи път в Държавния институт за слепи през 1920 г. Тя е заимствана от програмата на Виенския кралски институт за слепи и се преподава в началния курс. През 1945 г. във Варненското училище за слепи се въвеждат отделни занятия по ориентиране. В основата им било заложено слуховото ориентиране и целели развитието само на слуховия анализатор.

През 1977 г. се провежда първия кратък курс по ориентиране и мобилност, който е изцяло теоретичен. Ръководи го проф. Владимир Радулов. Така страната ни става първа сред бившите социалистически страни, въвела обучение по тази дисциплина.

През 1978 г. в бившата ГДР са изпратени първите двама български учители на обучение по ориентиране и мобилност. Това са Стефан Стефанов и Спас Кожухаров. След връщането си Спас Кожухаров започва преподаване на тази дисциплина във Варненското училище за деца с нарушено зрение. Той с право може да бъде наречен първият български учител по ориентиране и мобилност.

През 1979 г. Съюзът на слепите организира в гр. Пловдив двуседмичен курс за подготовка на инструктори по ориентиране и мобилност. Това е първият такъв курс в нашата страна. В него се включват трима учители от училищата за деца с нарушено зрение у нас и трима членове на ССБ.

През 1980 г. е създадена първата българска учебна програма по ориентиране и мобилност. Тя е приложена в училищата за деца с нарушено зрение в София и Варна. През 1992 г. тя е доразвита и осъвременена. От тогава е преработвана няколко пъти поради две основни причини – значително увеличаване на зрителни затруднените ученици с множество увреждания и другата причина е засилената тенденция за интегрирано обучение на зрително затруднени деца в масови училища.

През 1981 г. Съюзът на слепите издава две програми по ориентиране и мобилност. Едната е за новоослепели лица, а другата за обучение на възрастни зрително затруднени.

През 80-те години Съюзът на слепите разработва първите изисквания и норми към инструкторите по ориентиране и мобилност.

През 1988 г. в училището във Варна са обучени учители по ориентиране и мобилност за работа с малки деца, от английска преподавателка.

През 1992 година отново в училището във Варна е проведен курс за обучение на инструктори по ориентиране и мобилност с преподаватели от Великобритания.

Положена е една добра традиция на организиране на национални конференции по ориентиране и мобилност. Първата такава конференция е проведена през 1989 г., а втората през 1998 г. и на двете домакин е Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив.

През 2004 г. отново в Националния център е организиран двудневен семинар, на който присъстват почти всички официално практикуващи инструктори по Ориентиране и мобилност в България. Този семинар е ръководен от М. Цветкова-Арсова. Основната му цел е да се уеднаквят преподаваните мобилни техники в различните учебни и рехабилитационни заведения у нас. Този семинар е особено ценен, тъй като чрез него се постига унифициране на използваните в България техники по ориентиране и мобилност, а това на свой ред облекчи крайния потребител – ученици и възрастни зрително затруднени.

През 90-те години на миналия век Катедрата по специална педагогика при СУ „Св. Климент Охридски“ предостави на Националния център за рехабилитация на слепи Euro Town Kit. Това е унифициран Европейски комплект от символи за създаване на тактилни карти по ориентиране и мобилност. Използвайки този комплект, в центъра бяха изработени първите в България тактилни мобилни карти, съдържащи тези унифицирани европейски символи.

През юни 2017 г. се проведе поредния семинар по ориентиране и мобилност в гр. Дряново. Участие взеха Националният център за рехабилитация на слепи и дневните центрове от цяла България.

Днес дисциплината “Ориентиране и мобилност“ се преподава в бакалавърската степен на специалността Специална педагогика, модул Педагогика на зрително затруднените в СУ “Св. Климент Охридски”, както и в магистърска степен по Педагогика на зрително затруднените за неспециалисти.

В същото време Националния център в Пловдив всяка година организира курсове за подготовка и преквалификация на инструктори по ориентиране и мобилност за нуждите на късноослепелите възрастни.

С гордост можем да кажем, че обучението по ориентиране и мобилност е постигнало едно много добро ниво в България за последните 100 г.