170 години от смъртта на гениалния създател на Брайловата азбука

Луи Брайл е роден в Кувре, малко градче на около двадесет мили източно от Париж, на 4 януари 1809 г. Той и тримата му по-големи братя и сестри – Моник Катрин (р. 1793), Луи-Симон (р. 1795) и Мари Селин (р. 1797) живеят с родителите си Симон-Рене и Моник в лозе три хектара. Симон-Рене има успешно кожарско предприятие и произвежда конски халки. Брайл ослепява на тригодишна възраст с едното око в резултат на злополука с шило в цеха на баща си. Инфекцията обхваща и двете му очи.

Луи Брайл оцелява след мъките от инфекцията, но на петгодишна възраст е напълно сляп и с двете очи. Малкият Луи в началото не осъзнава, че е загубил зрението си, и често пита защо винаги е тъмно. Родителите му полагат много усилия да отгледат най-малкото си дете. Научава се да се движи по селските пътеки с бастун, който баща му изработва за него, и израства привидно в мир с тежкото си увреждане.

Творческият ум на Брайл впечатлява местните учители и свещеници. Брайл учи в Кувре до десетгодишна възраст. Поради комбинацията от интелигентност и усърдие, Брайл получава разрешение да посещава едно от първите училища за слепи деца в света, Кралския институт за незрящи, преименуван на Национален институт за слепи младежи в Париж. Брайл, последното от децата на семейството, което напуска домакинството, заминава за училището през февруари 1819 г. По това време Кралският институт не е добре финансово, но осигурява относително стабилна среда за слепи деца да учат и да общуват заедно. Децата се обучават да четат по система, разработена от основателя на училището Валентин Хаюй.

Самият Хаюй не е сляп, но е филантроп, който посвещава живота си на слепите хора. Създава малка библиотека с книги за децата, използвайки техника на щамповане на хартия с релефни отпечатъци на буквите. Те трябвало да движат пръстите си по текста. Брайл бил подпомогнат от книгите на Хаюй, но се отчаял от липсата на дълбочина. Количеството информация в тях било незначително. А и децата не можели да се надяват да „пишат“ сами.

За да може младият Луи да изпраща писма до дома си, баща му, Симон-Рене, му предоставя азбука, направена от парчета дебела кожа. Това било бавен и тромав процес, но момчето можело поне да проследи очертанията на буквите и да напише първите си изречения.

Въпреки недостатъците им, Брайл чете многократно книгите на Хаюй, внимателно следи инструкциите, предлагани от училището. Той е много добър ученик и след завършването си, е помолен да остане като помощник учител. До 1833 г. вече е издигнат за редовен учител. Брайл остава в Кралския институт до края на живота си, където преподава история, геометрия и алгебра.

Луи Брайл е решен да изобрети система за четене и писане, която да преодолее пропастта в комуникацията между зрящи и незрящи. Брайл казва: „Достъпът до комуникация в най-широк смисъл е достъп до знание и това е жизнено важно за нас, ако ние (слепите) не искаме да продължаваме да бъдем презирани или покровителствани от снизходителни зрящи хора. Нямаме нужда от съжаление, нито е нужно да ни напомнят, че сме уязвими. Трябва да бъдем третирани като равни – и комуникацията е начинът, по който това може да се постигне.“

През 1821 г. Брайл научава за комуникационната система, създадена от Чарлз Барбие. Барбие пише до училището, за да представи своя метод. Кодът на Барбие от издигнати точки вдъхновява Брайл да разработи своя собствена система. Брайл работи неуморно върху идеите си и неговата система е до голяма степен завършена до 1824 г., когато той е на петнадесет години. Опростява системата на Барбие и максимизира нейната ефективност. Прави еднакви колони за всяка буква и намалява дванадесетте издигнати точки до шест. Първата му версия използва както точки, така и тирета. Публикува системата си през 1829 г., а до второто издание през 1837 г. е премахнал тиретата, защото са твърде трудни за четене. По-късно системата му е разширена. Изпълнен със страст към музиката, Брайл полага усилия, музикалният код да бъде „достатъчно гъвкав, за да отговори на уникалните изисквания на всеки инструмент“.

Брайл е добър виолончелист и органист, учи при Жан-Никола Маригес. Брайл става органист в Париж в църквата Saint-Nicolas-des-Champs от 1834 до 1839 г., а по-късно и в църквата Saint-Vincent-de-Paul.

През 1829 г. публикува първата книга за своята система „Метод за писане на думи, музика и обикновени песни чрез точки, за използване от слепи и аранжирани за тях“. По ирония на съдбата тази книга е отпечатана за първи път по метода на издигнатите букви на системата на Хаюй. Брайл оказва помощ на своя приятел Пиер-Франсоа-Виктор Фуко, който работи върху разработването на своя Raphigraphe, устройство, което може да щампова букви като пишеща машина. Машината на Фуко е приветствана като голям успех и е изложена на Световното изложение в Париж през 1855 г.

Въпреки че учениците на Брайл са се възхищавали от него и са го уважавали, неговата писмена система не е била преподавана в института до края на живота му. аследниците на Валентин Хаюй, починал през 1822 г., не проявяват интерес да променят установените методи. Д-р Александър Рене Пиние, директор на училището, е освободен от поста си, след като издава учебник по история на брайловото писмо.

Здравословното състояние на Луи Брайл се влошава в зряла възраст. Живее с туберкулоза 16 години. Принуден е да напусне преподавателската дейност. Когато се влошава, е приет в болницата на Кралския институт, където умира в Париж на 6 януари през 1852 г., два дни след като е навършил 43 години.

След огромното настояване на незрящите ученици, Брайловата система най-накрая е приета от Кралския институт през 1854 г., две години след неговата смърт. Системата се разпространява във френскоговорящия, но по-бавно в останалия свят. По времето на първата общоевропейска конференция на учителите на слепи през 1873 г., каузата на брайла е отстоявана от д-р Томас Роудс Армитидж и след това използването му бързо нараства. През 1882 г. д-р Армитидж съобщава: „Сега вероятно няма държави в цивилизования свят, където брайлът да не се използва, освен в някои в Северна Америка.“ В крайна сметка и те отстъпват: Брайлът е официално приет от училищата за слепи в Съединените щати през 1916 г., а универсалният брайлов код за английски език е приет през 1932 г.

Новите вариации в брайловата технология продължават да се увеличават, включително иновации като брайловите компютърни терминали; услуга за доставка на имейл RoboBraille; и Nemeth Braille, цялостна система за математически и научни записи.

Почти два века след изобретяването му, брайлът остава система с мощна и трайна полезност. Огромното наследство на Луи Брайл е описано в есе от 1952 г. от T.С. Елиът:

„Може би най-трайната почит към паметта на Луи Брайл е полусъзнателната чест, която му отдаваме, като споменем писмеността, която е създал, когато в тази страна (Англия), адаптираме произношението на името му към нашия собствен език. Ние почитаме Брайл, когато говорим за Брайл. По този начин паметта за него със сигурност е по-голяма от тази на спомените за много личности, по-известни навремето.“

 Статуи и други паметници на Луи Брайл има по целия свят. Той е отбелязан с пощенски марки, а астероид е кръстен на него през 1992 г. Британската енциклопедия го поставя сред „100-те най-влиятелни изобретатели на всички времена“.

200-годишнината от рождението на Брайл през 2009 г. беше отбелязана по целия свят с изложби и симпозиуми за неговия живот и постижения. Белгия и Италия изсякоха монети от 2 евро, Индия пусна набор от две възпоменателни монети (Rs 100 и Rs 2), а САЩ – монета от един долар, в чест на Брайл.

Световният ден на Брайл се отбелязва всяка година на рождения ден на Брайл, 4 януари.

Днес милиони книги се отпечатват на Брайлово писмо по целия свят. Тъй като Брайловото писмо изисква повече пространство при стандартно отпечатване, Библията на Брайл е от 45 тома.

Източник: dir.bg